Може ли ГЕРБ да свали …ГЕРБ?
Може ли ГЕРБ да свали от власт …ГЕРБ?
В кръга на шегата, ако питате радио Ереван, то вероятно би отговорило: „След като в България няма кой друг…“
Години наред лидерът на партията Бойко Борисов бе убеден, че единствено ГЕРБ може да подкопае водещата си роля и да се самодетронира.
Пръскане против хлебарки
На национално съвещание на ГЕРБ през април 2016 година той размаха пръст на делегатите и ги предупреди по следния начин: „ГЕРБ може да бъде свален само от ГЕРБ и това може да стане само, ако не си вземете забележки. Да ви предупредя – ГЕРБ успя, защото сме честни с хората. Внимавайте и правете всичко по закон. Ако някой си мисли, че може да прави далавери и няма да го докопам, се лъже. И в интернет има информация, и механизми си имам“.
Да предупреждава съпартийците си е запазена марка на Борисов от създаването на ГЕРБ през 2006 г. насам (“Ако се орезелите, ще ви разпусна“).
Думите, произнесени 10 години по-късно пред актива, издават нараснало самочувствие и увереност, че ако структурите не злоупотребяват със закона, силно укрепналата във властта партия винаги ще печели избори. Подчертаваме – местните структури и партийците около него.
От европейските избори насам обаче, тоест от април 2019 година, когато се разгоря „Апартаментгейт“, ГЕРБ е в по-сложна ситуация. Борисов се раздели с човека, който построи партията, докато той кметуваше в столицата. Цветан Цветанов скъса дузина маратонки, за да обикаля из страната и да създава структурите на бъдещия партиен хегемон – Граждани за европейско развитие на България.
Цветанов познава отлично не само местните елити на партията, но и целия политически и бизнес ландшафт по региони. Като прибавим, че беше заместник-кмет, вътрешен министър, лидер на парламентарната група, имаше и (продължава да има) контакти в чужбина по линия на ЕНП, ХДС, ХСС, Демократическата партия в САЩ, както и по линия на сигурността, става ясно, че е сериозна заплаха, ако се върне като конкурент на терена. Направо казано, ако направи ново издание на ГЕРБ, да го наречем ГЕРБ-2.
Няма харизмата на Борисов, но знае много.
Хипотезата за партия на Цветанов стои още от първия момент на раздялата, но нищо драматично не се случи тогава. Разклатена от гейта с апартаментите, ГЕРБ прояви инстинкт за самосъхранение, Борисов направи премиерата с джипката, изнесе кампанията върху „Аз“-а и изборният цикъл приключи успешно за него и за партията – първа сила на евровота и София не падна.
Сега има редица нови елементи.
Първо, местни структури надигнаха глава. 50 „гербера“ хвърлиха партийните книжки във Видин, което е предвестник за катаклизми, независимо че Томислав Дончев побърза да приеме нови членове на мястото на бунтарите. Разбунтува се и част от ГЕРБ-Плевен. Ако за всяка друга партия в България, подобна ситуация може да се нарече позната, даже – рутинна, за ГЕРБ не е. Това е лидерска формация, партийният живот е бланкетен, идеологически различия няма, никой не дръзва да оспори първенството на Борисов. Партията е Борисов, Борисов е партията.
Второ, властта е в тежка ситуация, независимо че джипката продължава да обикаля страната, а групата на ГЕРБ в парламента среща съпротива единствено от БСП, която при лидерството на Нинова остава класическа опозиция. Факт е, че ключови фигури от кабинета като Vladi Goranov са под масиран обстрел, че нови политически проекти набират скорост, че страната излиза от коронакризата в по-лоша икономическа кондиция и с неясен здравен статус на цялото население.
И трети, много важен елемент: Цветанов вече официално е чист за „Апартаментгейт“. Пътят за решението му дали да прави нова партия е открит.
Според Борисов някогашната му дясна ръка ще се възползва от шанса: „Цветанов най-вероятно ще си направи собствен политически проект, защото е обиден от начина, по който за подозрение го отстраних. Така че му пожелавам успех, той това го може, харесва му да го прави“.
Привидно премиерът изглежда спокоен, но изразеното съжаление за „безмилостното“ отстраняване на Цветанов прилича също на подадена ръка към него, на опит да бъде разколебан в намерението да се върне към партийното строителство.
Самият Цветанов нито потвърждава, нито отрича. Неяснотата вдига интереса към неправителствената му организация, към него самия и към бъдещите му намерения.
Цветанов е наблюдаван под лупа.
Неправителствената организация „Евроатлантически център за сигурност” задава вече жалоните, има екип, промотира политики и лица.
Прозападната насоченост на проекта е извън съмнение, както и неговата много силна ангажиреност с „Триморието“. Инициативата е един от стълбовете на американската политика в Европа и цели основно изолацията на Русия.
НПО-то следва антируския вектор остро и последователно. В годишния си анализ, представен днес, 4 юни, е записано, че „бългaрcкият eнeргиeн ceктoр cлeдвa рeгиoнaлнaтa тeндeнция зa увeличaвaнe нa зaвиcимocттa oт Руcкaтa фeдeрaция. AEЦ „Бeлeнe“ и гaзoвият хъб „Бaлкaн“ мoгaт дa ce oкaжaт зacтрaшaвaщи aмбициитe нa cтрaнaтa ни зa рeгиoнaлeн лидeр нa eнeргийнaтa кaртa нa Югoизтoчнa Eврoпa, aкo нe бъдaт нaпълнo cъoбрaзeни c изиcквaниятa нa eврoпeйcкoтo зaкoнoдaтeлcтвo.“
И още един показателен пасаж: „Руcия изпoлзвa вce пo-чecтo инcтрумeнтaриумa нa шпиoнaжa и дeзинфoрмaциoннитe кaмпaнии, зa дa дecтaбилизирa държaвитe oт Зaпaднитe Бaлкaни и дa рaзкoлeбae oбщecтвaтa и пoлитичecкитe им eлити в cтрeмeжa им дa cтaнaт чacт oт eврo-aтлaнтичecкoтo ceмeйcтвo.“
Дали от „Евроатлантическия център за сигурност” ще се роди партия, не е сто процента сигурно, но е ясно, че НПО-то вече е част от глобалната мрежа да влияние.
Ако възникне, ГЕРБ-2 ще конкурира първообраза вдясно и ще го притиска по каноничната евроантлантическа и антируска линия. Тя, впрочем, изключва и Северен поток-2, и продължението на „Турски поток“, независимо от опитите да се маскира като „Балкански поток“.
Ясно става и друго: Цветанов има амбиции и Борисов е много прав – обиден е.
Реализацията на партийния му проект обаче не зависи единствено и само от желанието за някакъв реванш, но и от други фактори – външна подкрепа, време, геополитически баланси в следпандемичната обстановка.
Формацията на Цветанов едва ли ще предизвика мащабно разцепление в ГЕРБ, докато партията е на власт. Това е партия на властта и черпи сили и ресурс от властта. Да си припомним, че голямото синьо делене се случи след като СДС загуби изборите през 2001 г., отиде в опозиция, а Иван Костов подаде оставка като лидер. Подобни процеси не се виждат на хоризонта за ГЕРБ.
Въпреки това, партия на Цветанов има потенциал да рони от ГЕРБ, както се вижда от щафетното недоволство на местните структури.
Партийното строителство на Цветанов е с отворен край. Но катаклизмите в държавата – също. Взаимното им ускорение ще доведе до някакъв финал за ГЕРБ, Борисов и политическия ландшафт
Автор: Таня Джоева
Може ли ГЕРБ да свали от власт …ГЕРБ?
В кръга на шегата, ако питате радио Ереван, то вероятно би отговорило: „След като в България няма кой друг…“
Години наред лидерът на партията Бойко Борисов бе убеден, че единствено ГЕРБ може да подкопае водещата си роля и да се самодетронира.
Пръскане против хлебарки
На национално съвещание на ГЕРБ през април 2016 година той размаха пръст на делегатите и ги предупреди по следния начин: „ГЕРБ може да бъде свален само от ГЕРБ и това може да стане само, ако не си вземете забележки. Да ви предупредя – ГЕРБ успя, защото сме честни с хората. Внимавайте и правете всичко по закон. Ако някой си мисли, че може да прави далавери и няма да го докопам, се лъже. И в интернет има информация, и механизми си имам“.
Да предупреждава съпартийците си е запазена марка на Борисов от създаването на ГЕРБ през 2006 г. насам (“Ако се орезелите, ще ви разпусна“).
Думите, произнесени 10 години по-късно пред актива, издават нараснало самочувствие и увереност, че ако структурите не злоупотребяват със закона, силно укрепналата във властта партия винаги ще печели избори. Подчертаваме – местните структури и партийците около него.
От европейските избори насам обаче, тоест от април 2019 година, когато се разгоря „Апартаментгейт“, ГЕРБ е в по-сложна ситуация. Борисов се раздели с човека, който построи партията, докато той кметуваше в столицата. Цветан Цветанов скъса дузина маратонки, за да обикаля из страната и да създава структурите на бъдещия партиен хегемон – Граждани за европейско развитие на България.
Цветанов познава отлично не само местните елити на партията, но и целия политически и бизнес ландшафт по региони. Като прибавим, че беше заместник-кмет, вътрешен министър, лидер на парламентарната група, имаше и (продължава да има) контакти в чужбина по линия на ЕНП, ХДС, ХСС, Демократическата партия в САЩ, както и по линия на сигурността, става ясно, че е сериозна заплаха, ако се върне като конкурент на терена. Направо казано, ако направи ново издание на ГЕРБ, да го наречем ГЕРБ-2.
Няма харизмата на Борисов, но знае много.
Хипотезата за партия на Цветанов стои още от първия момент на раздялата, но нищо драматично не се случи тогава. Разклатена от гейта с апартаментите, ГЕРБ прояви инстинкт за самосъхранение, Борисов направи премиерата с джипката, изнесе кампанията върху „Аз“-а и изборният цикъл приключи успешно за него и за партията – първа сила на евровота и София не падна.
Сега има редица нови елементи.
Първо, местни структури надигнаха глава. 50 „гербера“ хвърлиха партийните книжки във Видин, което е предвестник за катаклизми, независимо че Томислав Дончев побърза да приеме нови членове на мястото на бунтарите. Разбунтува се и част от ГЕРБ-Плевен. Ако за всяка друга партия в България, подобна ситуация може да се нарече позната, даже – рутинна, за ГЕРБ не е. Това е лидерска формация, партийният живот е бланкетен, идеологически различия няма, никой не дръзва да оспори първенството на Борисов. Партията е Борисов, Борисов е партията.
Второ, властта е в тежка ситуация, независимо че джипката продължава да обикаля страната, а групата на ГЕРБ в парламента среща съпротива единствено от БСП, която при лидерството на Нинова остава класическа опозиция. Факт е, че ключови фигури от кабинета като Vladi Goranov са под масиран обстрел, че нови политически проекти набират скорост, че страната излиза от коронакризата в по-лоша икономическа кондиция и с неясен здравен статус на цялото население.
И трети, много важен елемент: Цветанов вече официално е чист за „Апартаментгейт“. Пътят за решението му дали да прави нова партия е открит.
Според Борисов някогашната му дясна ръка ще се възползва от шанса: „Цветанов най-вероятно ще си направи собствен политически проект, защото е обиден от начина, по който за подозрение го отстраних. Така че му пожелавам успех, той това го може, харесва му да го прави“.
Привидно премиерът изглежда спокоен, но изразеното съжаление за „безмилостното“ отстраняване на Цветанов прилича също на подадена ръка към него, на опит да бъде разколебан в намерението да се върне към партийното строителство.
Самият Цветанов нито потвърждава, нито отрича. Неяснотата вдига интереса към неправителствената му организация, към него самия и към бъдещите му намерения.
Цветанов е наблюдаван под лупа.
Неправителствената организация „Евроатлантически център за сигурност” задава вече жалоните, има екип, промотира политики и лица.
Прозападната насоченост на проекта е извън съмнение, както и неговата много силна ангажиреност с „Триморието“. Инициативата е един от стълбовете на американската политика в Европа и цели основно изолацията на Русия.
НПО-то следва антируския вектор остро и последователно. В годишния си анализ, представен днес, 4 юни, е записано, че „бългaрcкият eнeргиeн ceктoр cлeдвa рeгиoнaлнaтa тeндeнция зa увeличaвaнe нa зaвиcимocттa oт Руcкaтa фeдeрaция. AEЦ „Бeлeнe“ и гaзoвият хъб „Бaлкaн“ мoгaт дa ce oкaжaт зacтрaшaвaщи aмбициитe нa cтрaнaтa ни зa рeгиoнaлeн лидeр нa eнeргийнaтa кaртa нa Югoизтoчнa Eврoпa, aкo нe бъдaт нaпълнo cъoбрaзeни c изиcквaниятa нa eврoпeйcкoтo зaкoнoдaтeлcтвo.“
И още един показателен пасаж: „Руcия изпoлзвa вce пo-чecтo инcтрумeнтaриумa нa шпиoнaжa и дeзинфoрмaциoннитe кaмпaнии, зa дa дecтaбилизирa държaвитe oт Зaпaднитe Бaлкaни и дa рaзкoлeбae oбщecтвaтa и пoлитичecкитe им eлити в cтрeмeжa им дa cтaнaт чacт oт eврo-aтлaнтичecкoтo ceмeйcтвo.“
Дали от „Евроатлантическия център за сигурност” ще се роди партия, не е сто процента сигурно, но е ясно, че НПО-то вече е част от глобалната мрежа да влияние.
Ако възникне, ГЕРБ-2 ще конкурира първообраза вдясно и ще го притиска по каноничната евроантлантическа и антируска линия. Тя, впрочем, изключва и Северен поток-2, и продължението на „Турски поток“, независимо от опитите да се маскира като „Балкански поток“.
Ясно става и друго: Цветанов има амбиции и Борисов е много прав – обиден е.
Реализацията на партийния му проект обаче не зависи единствено и само от желанието за някакъв реванш, но и от други фактори – външна подкрепа, време, геополитически баланси в следпандемичната обстановка.
Формацията на Цветанов едва ли ще предизвика мащабно разцепление в ГЕРБ, докато партията е на власт. Това е партия на властта и черпи сили и ресурс от властта. Да си припомним, че голямото синьо делене се случи след като СДС загуби изборите през 2001 г., отиде в опозиция, а Иван Костов подаде оставка като лидер. Подобни процеси не се виждат на хоризонта за ГЕРБ.
Въпреки това, партия на Цветанов има потенциал да рони от ГЕРБ, както се вижда от щафетното недоволство на местните структури.
Партийното строителство на Цветанов е с отворен край. Но катаклизмите в държавата – също. Взаимното им ускорение ще доведе до някакъв финал за ГЕРБ, Борисов и политическия ландшафт
Автор: Таня Джоева
Коментари
Публикуване на коментар