Приказка за човекът, който говорел само Истината.

Приказка за човекът, който говорел само Истината.

Живял някога едно детенце, което обичало да казва истината. Където и да ходело, каквото и да правело, с когото и да говорело, то казвало само едно – истината. Затова хората започнали да го наричат Истинко. Пораснал Истинко, станал мъж, но където и да отидел все го изгонвали. Докато един ден не останало място, където да отиде и да се подслони. Хванал си торбичката Истинко и тръгнал по света. Но хората по широкия свят, не били много по-различни от хората в неговото село. Вървял, гонели го, вървял, гонели го, докато стигнал до един манастир. Застанал пред портите Истинко и си казал: „Манастирът е място на праведни хора, тук ще ме приемат добре.“ Потропал на вратата, дано го приберат. Посрещнал го игуменът на манастира и го заразпитвал – от къде е, какво търси тука, и защо е толкова окаян. Истинко му отговорил: - Изпаднал съм и съм злочест, защото искам винаги да казвам правдата и затова отвсякъде ме гонят и пъдят. Като че ли никой не обича човекът, който казва истината. - Ах – рекъл игуменът, - не са всичките хора такива, каквито ти си видял. Ето на – аз обичам истината и почитам тези хора, които казват правото, и затова ще те прибера в манастира си. Стой тука и няма грижа за нищо. Така казал игуменът, така и станало. Заживял Истинко в манастира. Помагал, с каквото можел. Минало време и тревогите напуснали душата му. В манастира имало няколко животни, които игуменът искал да продаде. Страхувал се обаче, да изпрати някого от хората си на пазара, да не би да скрият от парите. Повикал той Истинко и му предал две магарета и един катър да отиде на пазара, за да ги продаде. Истинко подкарал животните и ги завел право на пазара. Застанал там и зачакал да дойде някой, да ги купи. След малко ето ти купувачи се явили, та го попитали: - Ами защо на едното магаре опашката е откъсната, а пък другото е толкова оскубано? Истинко отговорил: - Магарето, на което е откъсната опашката, е лениво и ляга в калта. Ратаите го теглили за опашката да го вадят от калта и я откъснали. Оскубаното магаре е много голям инат и не ще да върви никак. Ратаите го били, били и от много бой му смъкнали козината. А катърът е много стар и вече не може да работи. Купувачите заклатили глави и казали: - Щом е така, тия животни не ги бива за работа. Истинко отговорил: - Ако ставаха за работа, игуменът щеше ли да ги продава? Отказали се купувачите и си отишли. Разчуло се из пазара и никой не дошъл да купи животните. Така Истинко си ги закарал вечерта обратно в манастира. Игуменът, като видял, че се връщат животните, попитал: - Защо ги връщаш, не се ли намериха купувачи? Истинко отговорил: - Идваха да ги гледат много хора,за да ги купуват. Питаха за недостатъците им и аз им казвах истината – че ако бяха добри, нямаше да ги продавате. Разсърдил се игуменът и му рекъл: - Приятелю, имат право тия, дето са те гонили отвсякъде! Ти наистина не си бил човек за другаруване! Аз обичам правото, ама такова право, противно на интересите ми не ми е драго! Затова, побратиме, взимай си шапката и иди, където ти видят очите! Така изгонили Истинко и от манастира.