СЪДБАТА НА БЪЛГАРКА РАЗТЪРСИ АВСТРИЯ...

СЪДБАТА НА БЪЛГАРКА РАЗТЪРСИ АВСТРИЯ...

Историята на млада жена, родена в България, която е главна героиня в покъртителна история, скандализира Австрия през последните дни. Мъките, които е преживяла Клара Д. (името е променено по етични причини), са разкрити от организацията “Платформа на засегнатите от църковно насилие”. В началото на 90-те години на миналия век като възпитаничка в католически детски дом в градчето Холабрун тя е била подлагана на сексуални издевателства от страна на местен свещеник, от когото забременява и на 17-годишна възраст ражда две момиченца. Скандалният случай намери широк отзвук във всички водещи австрийски издания като “Кроненцайтунг” , както и в германския “Шпигел”, пишат в България от вестник "Труд". Клара е родена през 1977 г. в България. Малко по-късно майка й заживява с нов съпруг. За доведения баща момичето е сексуален обект. Извращенията лъсват, когато един ден тя е откарана в болница със силен кръвоизлив. Лекарят, който я преглежда, се усъмнява и подава сигнал срещу доведения баща. Той е осъден на 7 г., но избягва затвора, защото през 1989 г. семейството бяга в Австрия. Там родителите продават Клара на възрастен мъж за “домашна помощница”, на практика той се възползва сексуално от нея. Жената, с която този мъж живее, и нейната дъщеря подават сигнал срещу него. Намесват се социалните служби и така Клара се озовава в католическия детски дом в Холабрун, Долна Австрия. В дома отначало всичко било добре, разказва Клара в своя видео изповед, качена и в социалните мрежи. За първи път в живота си тя имала истинско легло и истинска храна. Но не след дълго попаднала на новия си мъчител. При първата изповед на Клара капланът, наричан В., й обяснил, че нейните грехове не могат да бъдат простени. И добавил, че трябва да му направи френска любов. По думите й, тя тогава дори не го разбрала какво иска от нея. Така започнали сексуалните контакти на Клара със свещеника. Срещали се на гробището, където той я чакал с лека кола. След това отивали до някое тихо кътче. Капланът я заплашил, че ако разкаже на някого какво прави с нея, ще я убие. Клара обаче забременяла. През 1995 г., когато била 17-годишна, родила две момиченца. Свещеникът признал бащинството и поел издръжката на децата. Срещу това той бил оставен на поста си, продължил да живее в предоставеното му енорийско жилище. Според разказа на Клара, докато била бременна една от сестрите в дома я пребила – с цел да пометне. Последвало обаче преждевременно раждане, близначетата били спасени. В дома на нея и други момичета всеки месец по гинекологичен път вземали яйцеклетките “за медицински” цели, както им обяснявали, твърди още Клара. По твърденията й, след раждането свещеникът не престанал да се вижда и да прави секс с нея. Така се стигнало до нова бременност – този път извънматочна. Пред специална комисия, която проучва случаите на насилие в църквата, Клара разказва още, че половин година след раждането близначките били отнети от нея против волята й. Тя била принудена да ги даде за осиновяване. Обяснението – не била в състояние да изпълнява майчинските си задължения. Според документи, с които е запознат “Шпигел”, Клара в този момент бързо получила австийско гражданство. Без тя самата да го е искала, по думите й. Причината – евентуални проблеми, които би създало българското посолство. Факт е, че през 2008 г. социалните служби удостоверяват, че не е имало натиск тя да се откаже от децата. Също така документ от 1996 г. сочи, че на 22 април същата година Клара подписва заявление за предоставяне на децата за осиновяване. Четири дни по-късно двете близначки са при новите си родители. Други документи показват, че Клара години наред се бори да си върне децата. През 1997 г. тя прави и опит да сложи край на живота си. С надеждата, че ще може да си вземе обратно децата, Клара сключва брак с мъж, когото не обича и с когото в крайна сметка по-късно се разделя. Смятала обаче, че ако има съпруг до себе си, по-лесно ще убеди властите, че може да е отговорна майка. През 2008 г. тя подава заявление, че е била принудена да даде децата си за осиновяване. Отговорът е, че поради правни причини не могат да бъдат направени стъпки за разсиновяване. Междувременно психиатър свидетелства, че Клара Д. Преживява “най-тежки душевни кризи, включително изпада в психотични състояния”. След дългогодишна борба поне да й дадат право да види децата си, един ден тя получава от службите тяхна снимка – с осем години закъснение. Обяснението е, че чиновниците не знаели точния й адрес. Католическата църква признава, че Клара е родила от каплана. Но обяснява, че той е бил изкушен от нея. Другите нейни твърдения тя отрича. Много граждански сдружения критикуват остро позицията на църквата и замесените в аферата висши клерици, които са знаели за нея. Самият свещеник е преместен в друга енория, където работи с младежи. Клара Д. продължава да се бори и да търси отговори.